Основаване на Второто царство (1185–1197)
Възстановяването на Второто българско царство започва през пролетта на 1186 г. с въстанието на братята Теодор (Петър) и Иван Асен, които обявяват възобновата на българската държава и приемат царски титли. Те поставят началото на държавно обединение, целящо възстановяване на териториите и политическата програма на Първото царство, вдъхновена от идеите на цар Симеон. Въстанието е организирано и целенасочено движение, подкрепено с духовна символика и политически амбиции за обединение на мизи и българи под една власт, като се използват дипломатически връзки и коронации за легитимиране на новата държава. Възстановеното царство бързо укрепва, като Търново става новата столица, а българската църква възстановява своята автономия с архиепископ, което допринася за консолидирането на държавата.
Генерирано на 5.04.2026 г.
Ключови събития
- 1Пролетта на 1186 г. — Въстание на братята Теодор (Петър) и Иван Асен и обявяване на възобновата на Българското царство в Търново.
- 2Коронацията на Теодор-Петър като цар и опитът за овладяване на Преслав през 1186 г.
- 3Началото на 1189 г. — Дипломатически контакти с Фридрих I Барбароса по време на Третия кръстоносен поход, с предложение за съвместна война срещу Византия.
- 4Към 1192–1193 г. — България вече е утвърдено царство с контрол над Мизия, Тракия и Македония, с цар и архиепископ в Търново.
- 51196 г. — Убийството на Иван I Асен и споменаването на Търново като столица от Никита Хониат.
- 61018–1186 г. — Период на византийско господство над българските земи преди възстановяването на царството.
- 71186 г. — Началото на дългата борба за пълно възстановяване на държавния и политически модел на България от времето на цар Симеон.