Съседи и дипломация
България никога не е сама. Съдбата ѝ е свързана с Византия на юг, Унгария на север, изгряващата Сърбия на запад и татарите от Златната орда на изток. Този раздел събира съперничествата, договорите, данъците и династичните сделки, чрез които Търново балансира между могъщите си съседи.
Статии
Византия
Византия през периода на Второто българско царство е сцена на сложни политически и военни взаимодействия между Византийската империя, България, Латинската империя и други балкански сили. След падането на Константинопол през 1204 г., византийските земи се разпадат на няколко държави, а България играе ключова роля в регионалната политика и борбата за византийското наследство.
Сърбия
Второто българско царство през XIV век е период на сложни взаимоотношения със Сърбия, белязан от дипломатически бракове, териториални загуби и политически съюзи. Сърбия се превръща в доминираща сила на Балканите, докато България се насочва към Тракия и се сблъсква с нарастващата османска заплаха.
Унгария
Взаимоотношенията между България и Унгария през периода на Второто българско царство са белязани от множество конфликти, съюзи и дипломатически маневри, особено в контекста на нарастващата заплаха от татарите през XIII век. Тези събития оказват значително влияние върху политическата стабилност и границите на двете държави, както и върху по-широкия балкански регион.
Татари и монголи
От самото възстановяване на българската държава през 1186 г. отношенията с куманите, а по-късно с монголите и татарите, са сред определящите фактори за политическата история на Второто българско царство. Куманската конница подпомага въстанието на Асеневци и се влива в българската аристокрация, но унищожаването на степната куманска държава от монголите през 1238–1239 г. заменя един полезен съюзник с могъщ и опасен северен съсед. След похода на Бату през 1241–1242 г. България плаща данък, а при възхода на Ногай през последните десетилетия на XIII в. татарската намеса достига своя връх, подхранвайки набези, болярски сепаратизъм и династични преврати. Георги I Тертер приема върховенството на Ногай и изпраща Тодор Светослав като заложник, но след краткото управление и екзекуцията на Чака през 1300 г. новият цар прекратява непосредствената Ногаева хегемония и превръща отношенията с хан Токту в по-благоприятно политическо сътрудничество. През XIV в. татарското влияние постепенно отслабва, докато куманското наследство продължава чрез Тертеровци и Шишмановци, а в североизточните български земи възниква Добруджанското деспотство на Балик и Добротица.
Дипломация
Дипломацията на Второто българско царство се развива между стремежа към международно признание, борбата за балканско надмощие и необходимостта от приспособяване към постоянно променящи се съотношения на силите. Българските владетели използват папски корони, църковни споразумения, династични бракове, търговски привилегии, военни коалиции и отношения със степните владетели като взаимно допълващи се инструменти. От Калоян и Иван II Асен до Теодор Светослав и Иван Александър успехът на тази политика зависи от способността на Търново да противопоставя една сила на друга. През XIV век обаче раздробяването на държавата, сръбското разширение и османското настъпление постепенно лишават българската дипломация от свобода на действие.