Топщикал

Названието се среща във Виргинската грамота в две правописни форми: „топшикалъ“ и „тѡпшикалъ“. Автентичността на самата грамота е оспорвана, поради което тези единични свидетелства трябва да се използват предпазливо. Текстът обаче е стар и следва средновековните документални правила, а съдържащите се в него административни сведения не са убедително опровергани. Думата не е гръцка и няма известен паралел в сръбската администрация. Възможно е тя да е попаднала в грамотата от несъхранен български документ, макар произходът и първоначалното ѝ значение да не могат да бъдат установени сигурно.

Задълженията на топщикала са известни само косвено. Предлагани са различни определения: низш съдебен чиновник, служител със съдебни и финансови задачи или фискален агент, разполагащ и с правораздавателна власт. Най-надеждната следа е формулата след споменаването на длъжността: „ни сѫдити ни сказати ни глобѫ възѫти“. Забраната да съди, да предприема съответното обвинително или полицейско действие и да взема глоба показва участие в правораздаването и принудителното изпълнение. Поради това службата може най-предпазливо да се определи като съдебно-полицейска. По-широки данъчни или финансови правомощия са възможни, но не са потвърдени от изворите.

И в двете изброявания на провинциални служители топщикалът стои на шесто място. Това подсказва, че длъжността не е принадлежала към най-ниското равнище на местната администрация, без да позволява точно възстановяване на нейния ранг. Не са известни поименно засвидетелствани топщикали, нито свързани с тях печати, монети или отличителни знаци. Единственият извор не позволява да се определи кога службата е възникнала, колко дълго е съществувала и кога е изчезнала.