Повар

Средновековното название „повар“ има прякото значение „готвач“; думата и днес се употребява със същия смисъл в руския език. Допълнително езиково свидетелство предлага ръкопис, датиран към 1740-те години, в който се споменава готварска служба. Разглеждана е и възможна връзка с румънското povară — товарът, носен от един кон, понятие с приложение при митническата дейност. Макар българското влияние върху земите северно от Дунав да прави сравнението разбираемо, различието в значението и документалният контекст не подкрепят тълкуването на повара като митнически чиновник.

Запазените сведения не разкриват конкретен византийски първообраз на службата. По-късни османски паралели могат да послужат само за сравнение, а не като доказателство за приемственост. Дворцовите aşçılar, или готвачи, образували многобройна част от външната служба на султанския двор, но тази организация едва ли е свързана с българския повар. По-близка функционална аналогия предлагат еничарските aşçı и usta aşçı: освен че отговаряли за храната, тези офицери пазели и полковия казан. Сходството подсказва възможна военна и снабдителна роля, но не установява пряка институционална връзка.

Най-важното указание идва от мястото на повара в защитната формула на Мрачката грамота. Подобни клаузи предпазвали облагодетелстваното население от намесата и исканията на изброените служители. Следователно поварите вероятно били военни готвачи или служители към друга подвижна служба, които при преминаване през дадено селище можели да изискват храна, фураж, вино и други припаси. Тези искания се свързвали с митатона и приселицата — повинности за снабдяване и настаняване на преминаващи войски или служители. Поварът изглежда по-скоро провинциален логистичен служител, отколкото член на висшия двор. Не са известни негови поименни носители, определен ранг, отличителни знаци, печати или монети; единственото средновековно свидетелство не позволява да се проследят възникването и изчезването на службата.