Царски титли
Под деспота стои къса стълбица от достойнства, взети изцяло от Константинопол и после нагодени към българската действителност. Някои са запазени за царските братя и синове; едно от тях, севаст, слиза достатъчно ниско, за да се появи върху печатите на провинциални мъже без никакво родство с двора.
Статии
Севастократор
Севастократорът е носител на висша почетна титла, възприета в България от византийската дворцова йерархия. Българските ѝ носители са засвидетелствани през XIII век и принадлежат към владетелския род или към най-близкото му обкръжение. Достойнството поставя своя притежател непосредствено до върха на йерархията, но само по себе си не го прави нито съвладетел, нито областен управител.
Кесар
Кесар е висше придворно достойнство с римски произход, включено във византийската рангова система и вероятно възприето във Второто българско царство. Титлата се среща в български богослужебни текстове от XIV век, но не е известен нито един неин български носител по име. Поради това присъствието ѝ в българската йерархия остава вероятно, но не напълно доказано.
Протосеваст
Протосевастът е висше дворцово достойнство с византийски произход, засвидетелствано във Второто българско царство от XIII и XIV век. Българските извори го свързват само с две лица — болярина Прибо и приелия монашество Василий, служил при цар Иван Александър. Оскъдните сведения показват висок ранг, но не доказват, че титлата е била свързана с определена административна длъжност.
Севаст
Севаст е почетно аристократично достойнство от византийски произход, засвидетелствано в България от края на XII или началото на XIII до края на XIV век. Макар грамотите понякога да поставят севастите сред царските служители, надписите показват, че титлата не е била обвързана с определена длъжност. Особено важен е случаят на Огнян, който носи титлата севаст, а отделно изпълнява службата кефалия.